|
|
|
|
Пумяух** | 21-10-2008 13:32 №1 | Автор Группа: Passive | Публикация: Пумяух**, «Пять глотков кофе» Хочу похвастаться. Мой рассказ перевели на болгарский. Автор перевода - женщина с ником Мудрость.
Пет глътки кафе
Март.Предзалезен час.застудява. През нощта зимата се връща в града. Локвите,в които само преди половин час се къпеха врабчетата,се покриват с тънък лед. По улицата върви старец с черно палто и сива заешка шапка. Върви със старческа походка, без да бърза. За къде да бърза старецът? Старецът влиза в хлебарницата. В хлебарницата-малко кафене. Три стойки и масичка с два стола. Старецът поръчва бутерка и чашка кафе.Преди да отпие глътка, известно време той грее премръзналите си пръсти с чашката. Случаен свидетел на тази сцена би бил много изненадан, узнавайки че старецът съвсем не обича кафе и никога не го е обичал. Той не намира никакво удоволствие нито в аромата, нито в острия вкус на тази напитка. Той обича чай, сок, минерална вода, какао, мляко, в крайна сметка не би отказал и едно малко. А кафето, не че не може да го търпи, но не разбира вкуса му. Кафето не е противно на стареца, но старецът не получава от кафето никакво удоволствие. Още повече, ако старецът пие кафе, той не може да удовлетвори жаждата си и след чашка кафе задължително ще пие нещо друго. Обаче, ако някой му предложи кафе, той никога не отказва. Първо, не му се иска да обиди предлагащия. Второ, той е станал жертва(ако тук е приемлива тази дума)на масовото внушение. Всички наоколо казвали, че кафето е вкусно. И ето той повярвал или по-правилно е да се каже, привикнал с мисълта, че кафето е вкусно. Даже, ако му кажеха, че той не обича кафе, старецът би бил много учуден, и би започнал съвсем искрено да доказва, че това не е така. Ако някой му предложел кафе, той никога не отказвал, но ако избирал сам напитка, тогава предпочитал нещо друго. И все пак, понякога този странен старец поръчва именно кафе. Лично. Както сега. Сергей Илич(така се казва старецът)опитва меката свердловска(или както сега се нарича)баничка и отпива глътка. Детството. Той на седем, сестра му на пет. Пристигнала е леля им от Саратов, донесла е знаменитите саратовски кифли. Че са знаменити той разбра по-късно, а сега със сестра си обикалят дома и разнасят тези кифли със странна форма, показвайки ги на гостите. По какъв повод са били гостите вече не помни. Сестра му изпуска парче от кифлата и се залива от плач. Утешават я. -Всички на масата!-вика мама-Деца, сядайте на масата! Розов абажур. На стената- стенен часовник и портрет на прадядо им. На масата-торта, бонбони и кафе. Личицето на сестра му е омазано с шоколад. Глътка. Сутрин.Бяло-синя покривка на масата. По радиото върви песен. Татко вече е тръгнал на работа. Той излиза по-рано, а Сергей и Лена(сестра му)бързо дояждат кашата,бърборейки за свои неща,ученически. -А Денисова разказваше, че е видяла в гората антилопа. -Лъже твоята Денисова. Антилопи в нашите гори няма. -Разбира се, че лъже! Тя каза още: „Почерпих я с курабийки. Каточе ли ще яде антилопата нейната курабийка!” -А може да е било женски лос? -По-скоро кобила. -Или крава. -Такава грациозна! Като антилопа! -Деца, размърдайте се, закъснявате!-бърза мама,-Сипете кафето в чашата за да изстине по-бързо. Навън е циганско лято. Сергей и Лена минават през кварталната градинка. Пътечките са пометени от чистачите, но все пак, тук-там се виждат опадали листа. А под дърветата е пълно с тях. Офиките са накичени с ярко оранжеви гроздове. Подсказват за снежната зима. -Лъжкиня е твоята Денисова. И глупава. Точно така й предай! Университетският двор. На входната врата има няколко закъсняващи. Едър, сърдит младеж не пуска никого. -Не трябва! Разходете се! -Чакай, чуй! Само три минути сме закъснели! Навярно и преподавателят още не е влезнал в аудиторията! Пусни ни! -Не мога да ви пусна! Лекторско разпореждане. Елате за втората половина. -Ех, ти!...Добре. Утре аз съм дежурен. Само да не се окажеш в моето положение. Да тръгваме момчета! Всички тръгват. Пред вратата за кратко се застояват Сергей и непознато момиче. -Да опитаме през столовата! Университетският стол се намира на първия етаж и има отделен вход от улицата. Но на входа му също ги посреща сърдит цербер. -Идиотщина!-възмущава се Сергей, - борят се със закъсненията и тласкат студентите към разходки. Ще пропусна теорията за машините и механизмите. А представи си, че точно на тази лекция ми е писано да разбера нещо много важно? Какъв инженер ще излезе от мен? -И какво ще правим? -Какво ще правим? Ще се разходим разбира се! Имаме половин час на разположение. Къде да отидем? -Може в някое кафене, да пием кафе? -Да тръгваме! Малко кафене на тиха уличка. Само двамата са. Няма повече посетители. Стените са изрисувани, вероятно от някой примитивен художник. Рисунките са на тема „Събиране на реколтата”. Дървени маси. Кафе. Курабийки. -Как се казваш? -Таня! -А аз съм Сергей. В кой курс си? -Втори. -А аз съм трети. Свири тиха музика. Кафето вече е изпито, а двамата продължават да говорят. -Време е да вървим. Скоро ще започне втората половина. -Таня! Какво ще правиш днес след лекциите? -По принцип нищо особено. -Може ли да се срещнем? -Трябва да си направя домашното. Да начертая коничен редуктор. Помниш ли го? -И още как!Още по-голяма причина да си срещнем. И редуктора ще ти помогна да начертаеш. -Добре!
Зимна сутрин. Светлината на заледените прозорци рязко изскубва от съня. -Серьожа! -М-м-м! -Серьоженка! Ставай! Ще проспиш работното време! Сергей отваря очи с усилие. -Моля ви господине! Ето ви кафе в леглото! -Таничка! Благодаря ти! Всъщност аз ти бях обещал кафе в леглото! Утре... -Аха! Ако се събудиш преди мен сънливко! Светлината вече не му се струва толкова остра. Ласкавите ръце на жена му...Леко дразнене по бузите и гушата от бръсненето. Кафе и сандвич със сирене. Устни ухаещи на кафе. Палтото, обувките. Студ. Таниният силует на прозореца. Глътка. -Сега ще опиташ истинско турско кафе. Никой не може да го приготвя по-добре от Вахтанг. -По-добре даже от мен? -Мамче! Ти правиш изумително кафе,но не е турско. А Вахтанг прави турско кафе. -Сергей Илич, Татяна Алексеевна, не се съмнявайте, - казва Вахтанг, -дядо ми беше турчин, той ме научи да приготвям такова кафе. Турското кафе се вари на пясък...ето така...минутка...Ето го! Почерпете се! -Момичето ми, той обижда ли те?-пита Сергей, когато Вахтанг излиза за мъничко. -Какво говориш татко! Той е забележителен! Най-добрият на света! Грузинско сирене, червено вино, ореховки, а зад прозореца-планините и синьото-синьо Черно море. Старецът си допива кафето и тръгва към вкъщи. Вкъщи никой не го чака. Жена му е умряла преди десет години, сестра му преди три. Дъщеря му, зетът и внукът са загинали по време на Грузино-Абхазката война. Старецът не обича кафе. Но понякога го поръчва. И ако го попитат защо, той би отговорил: -Просто ми се прииска. Но това не е така. Той не обича кафе. Не му харесва острият вкус и мирис на тази напитка. Той дори няма вкъщи кафе. Наистина, ако някой му предложел кафе, той никога не отказвал. Но никой вече не му предлага. Няма на кого да предлага.
| Пумяух** | 21-10-2008 13:19 №2 | Автор Группа: Passive | Публикация: Apriori, «Может, вернется?.. /Сбежавшие Боги/» Очень понравилось. Особенно, находка про памперсы для черепахи. Кстати, в классическом варианте, слоны сверху. А тут черепаха. Одно непонятно: в начале рассказа какое время суток: рассвет или закат? Кадром из банального хэппиэндного фильма догорал рассвет над мегаполисом. Девушка гуляет по парку с собакой, светлые волосы развиваются на ветру, отливают красным в закате. А тут ещё жиголо загарает. Как можно загарать на рассвете или на закате? А идея очень интересная. Я даже создал тему на форуме, который я веду. Если интересно - дам ссылку. А вот что я в теме написал: Как лучше жить? С богом или без? Когда я был маленьким, я услышал один довольно любопытный стих. К сожалению, воспроизвести наизусть не смогу, а в интернете по цитатам не нашёл. Смысл стихотврения: Человечество занимает всё большее пространство и богу, чтобы не попадаться людям на глаза, приходится отодвигаться всё дальше и дальше. Вот бог забрался в глушь. Но люди дошли и до туда. Вот бог на небе. Покуда самолётный гул/Его с постели не стряхнул Его с постели не стряхнул Когда же люди начинают освавивать космос, бог переселяется в туманность Андромеды. Помню последнюю строфу: Глянул бог из-под руки/Слёзы плыли по глазам./Ну а люди - простаки./Люди думали: гроза Слёзы плыли по глазам. Ну а люди - простаки. Люди думали: гроза Слёзы плыли по глазам. Ну а люди - простаки. Люди думали: гроза Вот совсем не давно обнаружил в сети прелюбопытный рассказ. О боге, разочаровавшемся в мире и покинувшем людей. Стоит почитать. http://www.goneliterate.ru/libro/read.text-30683.xml А теперь, давайте абстаргируемся от вопроса, существует ли бог на самом деле, или нет. Давайте подумаем, хотелось ли бы нам жить в мире, где бог есть или в мире, где его нет? С одной стороны, некто мудрый и великий управляет миром. На него, в случае чего, можно положиться. Ему можно помолиться и, глядишь, поможет. А с другой стороны есть некто, кто всегда заведомо прав. Даже еслит с нашей, человеческой точки зрения, его неправота очевидна, всё равн он прав. Есть некто, кто абсолютно всемогущ. Спорить с ним бесполезно. Броться - тем более. Слопает и не подавится. Ну, кому как. Лично я предпочитаю быть высшим из существ и знать, что жизнь моя в моих руках. А как Вы? Сообщение правил Пумяух**, 21-10-2008 13:27 | Пумяух** | 21-10-2008 12:30 №3 | Автор Группа: Passive | Публикация: Де Ка Дансе Мракабред, «Два Брата» Очень понравилось! Редкие порывы ветерка теперь совсем стихли и над миром черной тенью повисла гнетущая тишина, которая будто исходила с кладбища, и чем ближе он подходил к нему, тем громче, звонче становилась тишина. Она напряженно слушала себя. Она поглощала и растворяла в себе каждый звук. Она растворила в себе и все предметы и самую землю и слила все это в единый, прозрачный как алмаз монолит. Она пропитала и просветила собой все вокруг, струясь сквозь собственную прозрачность, и даже издали и сквозь двухметровый слой земли были слышны сотни молчаний, слившихся в безликий хор забвения, будто шепчущий: "Такими как вы, мы были; такими как мы, вы будете". Эта тишина была враждебной, хотела чтобы незванный гость присоединился к ее хору. Просто великолепно! Что "покойник" - это и есть брат я угадал чуть раньше. Название Нижний Зажопинск мне понравилось. У нас на форуме есть "Похабно географический конкурс" Но, мне кажется, оно не очень к месту именно в данноми рассказе. | Пумяух** | 20-10-2008 10:47 №4 | Автор Группа: Passive | Публикация: Пумяух**, «Купите наши души!» Спасибо!
| Пумяух** | 19-10-2008 22:22 №5 | Автор Группа: Passive | Публикация: Пумяух**, «Купите наши души!» Серой, это уже потом. А серно-табачная смесь... Совсем неприятно.
| Пумяух** | 19-10-2008 22:08 №6 | Автор Группа: Passive | Публикация: Пумяух**, «Купите наши души!» Лучше не курить. А то душа пропахнуть может.
| Пумяух** | 19-10-2008 21:46 №7 | Автор Группа: Passive | Публикация: Пумяух**, «Купите наши души!» То есть, если с экранов телевиденя говорят о вреде курения, то шутить можно только о его пользе? Ну, ладно. По поводу курения, я по ту же сторону баррикад, что и официоз. Хотя, в "Дышалке" я хотел сказать не о том, что курить вредно, а об эгоизме курильщиков, которым плевать на то, что рядом с нимми кому-то плохо.
Но в стихотворении я баррикад, вообще не вижу. "Люди стали бездуховными! Продажными!" Так вот, у меня и мысли не было заводить эти разговоры. Тут речь шла совсем о другом (см. моё пояснение выше)
| Пумяух** | 19-10-2008 21:33 №8 | Автор Группа: Passive | Публикация: Apriori, «Парк Победы» Ну, как же! Если я за комнату в жуткой коммуналке на Новочеркасском 13 штук платил, тос колько сейчас может стоить комната на Невском?
| Пумяух** | 19-10-2008 21:28 №9 | Автор Группа: Passive | Публикация: Енкели, «Отель» И... Понравилось :)
| Пумяух** | 19-10-2008 21:23 №10 | Автор Группа: Passive | Публикация: Пумяух**, «Купите наши души!» Неужели шутливый стишок так похож на занудные рассуждения о духовности и бездуховности? Я удивлён таким походом.
А ** - символ бескомплексности.
| Пумяух** | 19-10-2008 11:14 №11 | Автор Группа: Passive | Публикация: Пумяух**, «Купите наши души!» Люди! Спасибо :)
Козел и жемчужная раковина: А в чём правильность?
| Пумяух** | 19-10-2008 11:08 №12 | Автор Группа: Passive | Публикация: Пумяух**, «Пять глотков кофе» Спасибо, Радуга! От такого отзыва я даже растрогался.
| Пумяух** | 19-10-2008 08:41 №13 | Автор Группа: Passive | Публикация: Радуга, «О своем, о девичьем...» Почему-то считается смешным и неприличным разговариватЬ сквозЬ дверЬ туалета. А что особенного? В прочем, если дверЬ мешает, ее можно и открытЬ
| Пумяух** | 19-10-2008 08:15 №15 | Автор Группа: Passive | Публикация: Енкели, «Отель» Сю-ю-юр....
| Пумяух** | 19-10-2008 08:06 №16 | Автор Группа: Passive | Публикация: Элиан, «Сивой кобылы не хватает...» Не ожидал такого конца :)
| Пумяух** | 19-10-2008 08:02 №17 | Автор Группа: Passive | Публикация: grisha1974, «Вовкино пиво.» А поскольку лет детям? Сначала по разговору думаешЬ: дошкольники. Потом слышишЬ про завучиху
| Пумяух** | 19-10-2008 07:54 №18 | Автор Группа: Passive | Публикация: 3674721, «Мелодии мобильных телефонов» а телефон Куклачёва постоянно орёт дурным кошачьим голосом. И как же он различает, когда мяукает телефон, а когда коты? Плохо израильтянам – у них на всю страну две мелодии, «Семь-сорок» и «Хава Нагила». У одного еврея зазвонит, полстраны за трубки хватается. Ничего подобного. Мелодий - куча | Пумяух** | 19-10-2008 06:45 №19 | Автор Группа: Passive | Публикация: reshka, «Рыбешка» Никогда не был и не буду рыбаком. Рыбок жалко.
| Пумяух** | 19-10-2008 06:16 №20 | Автор Группа: Passive | Публикация: Apriori, «Сказочки /не знаю, какая часть/» Где бы взять такую девочку?
|
|
|
|